"Гневът и зората" - Рене Ахдие

''Един живот за една зора.

В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.

Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.

Вдъхновен от класическите приказки от „Хиляда и една нощ“, романът „Гневът и зората“ е богат, съблазнителен разказ, който държи читателя в напрежение до края.'''

    "Гневът и зората" е един роман за възмездие, истина и любов. Корицата е прекрасна, хиляди пъти по-красива от оригиналната. Влюбих се в нея... не съм сигурна кое точно ме накара да я прочета дали беше анотацията, дали корицата...нямам ни най-малка представа.

Източник

   Историята ми допадна, героите и стилът на писане също. Не можех да чакам, разгръщах страница след страница, докато не я приключих. Въпреки това нещо ми липсваше, онова чувство което те държи седмици след завършването на романа. Не можах да си обясня защо се получи така, като се има предвид колко много ми хареса и как не можех да я оставя дори за секунда. Силно се надявам ако продължението бъде преведено това което ми липсваше да го има във втората част.

   Начинът по който е написана книгата е много лек и увлекателен. Не те кара да се напрягаш за да разбереш какво се случва и не се губиш в описанията, налагайки се да се връщаш назад за да се сетиш какво се е случило последно. Поради тази причина, книгата помага на читателя да се отпусне и да си почива, докато в същото време прави нещо толкова приятно.

   Чете се много бързо. Главите са кратки, на места дори по 4-5 страници, което прави четенето ѝ

неусетно.

 Едно от нещата, които ми направиха впечатление е голямото количество диалози. Аз съм от тези читатели, на които все едното не им достига ако диалога е достатъчно, то описанията няма да бъдат и обратното. В тази книга, това което не ми достигаше бяха описанията...защо не бяха една идея повече. Въпреки това ми предпочитание, успях да се потопя напълно в света на Шахризад. Мисля че, по-непретенциозните по този въпрос, ще останат доволни от баланса който е постигнала авторката.

   Хареса ми, че бяха запазени някои арабски думи. Това ми помогна да се потопя в този невероятен свят. Постоянно разгръщах речника, намиращ се на последните няколко страници от книгата...ДА.... вътре в книгата има речник. Яко, нали? Постоянно разгръщах между историята и речника, и дори търсех някои думи в интернет. Беше наистина страхотно изживяване, обогатяващо културата на всеки запознал се с тази история.

Колкото до финала...не ми хареса, не съм съгласна с това което се случи, въпреки цялостната ситуация. Дано втората книга да оправдае този глупав финал. И въпреки това успях да се насладя на книгата.

Постепенно опознаваме героите от тази арабска история и малко по малко започваме да се привързваме към тях.

  Тук ще споделя какво мисля за характера на някои от тях, както и малко повече за това какво им се случва в книгата. Ако не сте я прочели, по-добре прескочете тази част. Старая се да е без спойлери, но не винаги се получава. По-голямата част от нещата, които се случиха ми беше ясно че ще станат още преди да започна да я чета и аз лично не ги смятам за спойлери, но все пак...Някои са на мнението, че колкото по-малко знаят за книгата преди да я прочетат, толкова по-добре. Ако сте от тях, моля върнете се СЛЕД като прочетете книгата😺.

Шахризад 
Шахризад или още наричана Шази е главната героиня, която доброволно става жена на халифа на Хорасан (Халид).Тя прави това с цел отмъщение, но в последствие, разбира защо той убива по едно момиче всяка сутрин. Шази се бори с клетвата която е дала - да отмъсти за най-добрата си приятелка. Тя постепенно се привързва към Халид и се зарича да разбере истината, а в този момент ние виждаме борбата между клетвата на момичето и вярата ѝ, че Халид не е такъв за какъвто всички го мислят. Tя е умна, твърдоглава, борбена и саркастична. Не бих могла да си я представя по различен начин. 

Халид

Ако трябва да опиша Халид с една дума, то тя би била ЗАГАДЪЧЕН. Известен със своята жестокост, халифа постепенно започва да се разкрива пред Шахризад. Започваме да забелязваме, че той също като Шахризад води битка със самия себе си. Не знае как да постъпи, не знае дали трябва да вземе правилния избор или да се бори за това което той самия желае.

Деспина

Това момиче....не знам какво да кажа за нея. ОБОЖАВАМ Я! Изказването и е леко заядливо на моменти😵,което мен адски много ме забавляваше. В края на краищата с Шахризад се сближават, което страшно много ме зарадва.  А това което се случва между нея и ..... УАУ. Надявам се във втора книга авторката да е отделила повече страници за тяхната история.

Тарик

Не го понасям. В момента в който видех името му, ми идваше да захвърля книгата...честно.
Въпреки това, той е важен за миналото и бъдещето на Шахризад. Той е готов на всичко за нея, но за нея като че ли по-важен е Халид. Не знам защо толкова ме дразнеше дали защото това е била целта на авторката или защото исках Шази и Халид да са заедно...не знам, но ако трябваше да избирам кой да живее и кой не,той нямаше да доживее, да види залеза.

Гневът и зората   Линк към Goodreads